-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
свете́ц -
1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила.
-
2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш.
Свети Георги е покровител на войската.
-
3. (преносно, иронично) Човек, който се представя за прекалено честен и невинен.
Прекален светец и богу не е драг.
-
4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите.
Той е истински светец.
свѧтьць старобългарски свете́ц
старобълг. свѧтьць ἅγιος (Супр.). От праслав. *svętьcь, еднакво по образуване с лит. šventikas „духовник“ и свързано със свят.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | светец | светци |
| членувана | светеца | светците |
| с пълен член | светецът | — |
| бройна форма | светеца |
|---|---|
| звателна форма | светецо |