свете́ц

1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила.

2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш.

Свети Георги е покровител на войската.

3. (преносно, иронично) Човек, който се представя за прекалено честен и невинен.

Прекален светец и богу не е драг.

4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите.

Той е истински светец.

свѧтьць старобългарски свете́ц

старобълг. свѧтьць ἅγιος (Супр.). От праслав. *svętьcь, еднакво по образуване с лит. šventikas „духовник“ и свързано със свят.

единствено число множествено число
нечленувана светец светци
членувана светеца светците
с пълен член светецът —
бройна форма светеца
звателна форма светецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне све-тец
  • форми мн. светци
Източници