свату́вам

(на кого, за кого, разговорно) Ставам сватовник и изпълнявам ролята на сватовник.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сватувам сватуваме
второ лице сватуваш сватувате
трето лице сватува сватуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сватувах сватувахме
второ лице сватува сватувахте
трето лице сватува сватуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сватувах сватувахме
второ лице сватуваше сватувахте
трето лице сватуваше сватуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сватувай сватувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сватувал сватувала сватувало сватували
членувана сватувалия сватувалата сватувалото сватувалите
с пълен член сватувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сватувал сватувала сватувало сватували
членувана сватувалия сватувалата сватувалото сватувалите
с пълен член сватувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сватуващ сватуваща сватуващо сватуващи
членувана сватуващия сватуващата сватуващото сватуващите
с пълен член сватуващият — — —
Деепричастие
сватувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сва-ту-вам
  • форми сватуваш, несв.
Източник