свато́вник

разговорно

1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват.

Изпращам сватовници.

2. Лице, което урежда женитба между свои близки.

Ставам сватовник.
Бях им сватовник, преди да се оженят.
единствено число множествено число
нечленувана сватовник сватовници
членувана сватовника сватовниците
с пълен член сватовникът —
бройна форма сватовника
звателна форма сватовнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сва-тов-ник
  • форми мн. сватовници
Източник