Източник
-
свато́вник разговорно
-
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват.
Изпращам сватовници.
-
2. Лице, което урежда женитба между свои близки.
Ставам сватовник.
Бях им сватовник, преди да се оженят.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сватовник | сватовници |
| членувана | сватовника | сватовниците |
| с пълен член | сватовникът | — |
| бройна форма | сватовника |
|---|---|
| звателна форма | сватовнико |