сби́я

1. Свършен вид на „сбивам“ — правя нещо да заеме по-малко място, да се сгъсти, да се уплътни, да се съкрати.

2. (разговорно) Свършен вид на „сбивам“ — правя някого да се сбие, да се скара с друг.

От „с-“ и „бия“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сбия сбием
второ лице сбиеш сбиете
трето лице сбие сбият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сбих сбихме
второ лице сби сбихте
трето лице сби сбиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сбиех сбиехме
второ лице сбиеше сбиехте
трето лице сбиеше сбиеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбий сбийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбил сбила сбило сбили
членувана сбилия сбилата сбилото сбилите
с пълен член сбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбиел сбиела сбиело сбиели
членувана сбиелия сбиелата сбиелото сбиелите
с пълен член сбиелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбит сбита сбито сбити
членувана сбития сбитата сбитото сбитите
с пълен член сбитият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сбия
  • форми сбиеш, мин. св. сбих, мин. прич. сбил, св.
Източници