самочу́вствие

1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили.

Лошо самочувствие.
Добро самочувствие.

2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности.

Човек с високо самочувствие.
Повдигам самочувствието му.
единствено число множествено число
нечленувана самочувствие самочувствия
членувана самочувствието самочувствията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне са-мо-чув-с-т-вие
  • форми само ед.
Източник