самоти́я

Продължителна, абсолютна, мъчителна самота.

Прекара две години в самотия.
В това място цари истинска самотия.
единствено число множествено число
нечленувана самотия самотии
членувана самотията самотиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне са-мо-тия
  • форми само ед.
Източник