самоли́чен

Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен.

Самоличен подпис.
Самолични вещи.
самолично — наречие Явявам се самолично.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана самоличен самолична самолично самолични
членувана самоличния самоличната самоличното самоличните
с пълен член самоличният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-мо-ли-чен
  • форми самолична, самолично, мн. самолични
Източник