Източник
-
самоли́чен -
Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен.
Самоличен подпис.
Самолични вещи.
самолично
— наречие
Явявам се самолично.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | самоличен | самолична | самолично | самолични |
| членувана | самоличния | самоличната | самоличното | самоличните |
| с пълен член | самоличният | — | — | — |