самоди́ва

Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората.

Явява ми се самодива.

Сродни форми: ст.-бълг. дивъ (Миней 15 в.), сръб. див „великан, исполин“, ст.-рус. дивъ „птица, предвещаваща нещастие“ (12 в.). За образуването срв. самовила. Праслав. *divъ < незасв. осет. форма *dīva-/*deva-, сродна със ср.-перс., нперс. dēv „демон, дявол“, авест. daēva- „зъл дух“, афг. lewə „вълк“ < праиран. *daiva-, сродна със ст.-инд. deva- „бог“, ст.-лат. deivos, лат. dīvus, deus, лит. diẽvas „бог“. Промяната на иранско ai > ī е типично за иронския диалект на осет. език, срв. осет. ирон. dīn „религия“ < праиран. *daina- (авест. daēna- „вяра“).

Като самодива

С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).

самодивски — прилагателно име Самодивско кладенче.
единствено число множествено число
нечленувана самодива самодиви
членувана самодивата самодивите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне са-мо-ди-ва
  • форми мн. самодиви
Източници