самовла́стен

1. Който има неограничена власт.

2. Който не търпи ограничения.

В семейството си е самовластен господар.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана самовластен самовластна самовластно самовластни
членувана самовластния самовластната самовластното самовластните
с пълен член самовластният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-мов-лас-тен
  • форми самовластна, самовластно, мн. самовластни
Източник