самобичу́вам се

1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове.

2. Подлагам се на нравствени страдания за извършени грешки; разкайвам се, самоизмъчвам се.

самобичуване — съществително име
  • възвратен глагол
  • форми самобичуваш се, несв.