са́бя

Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф.

Изваждам сабята.
Танц със саби.

саблıа старобългарски са́бя

ст.-бълг. саблıа, сабель, сабиа ξίφος (Библия 15 в., Месецослови 13-14 в., Й. Дамаскин, 16-17 в.), ст.-рус. саблıа (Нач. Рус. Летопис). Това оръжие е с източен произход и е донесено в Европа по времето на Великото преселение на народите, вероятно от прабългарите или аварите. Има няколко варианта за произхода на формата *sabja/*sablja. *от унг. szablya „сабя“, което може и да е заемка от сръб. сабља. Унг. форма обаче се явява посредник за формите в немски, италиански, английски. *от ст.-монг. seleme, монг. сэлэм „сабя“, като вариантът с -b- е под влияние на тюрк. произношение (срв. кирг. селебе „сабя“ < монг.) (Stachowski). Тук обаче трябва да се предположи изпадане на -l- или метатеза на -b- и -l-, което не е характерно за тюрк. езици. *от араб. سَيْف (sajf) „меч“ (арам. sajpā „меч, сабя“ ? > гр. ξίφος) през тюрко-бълг. *sajp- > *sabjə, както bojla > ст.-бълг. былıа (виж болярин).

Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого)

Интересите ни се сблъскват.

Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого)

Влизаме в остър конфликт.

единствено число множествено число
нечленувана сабя саби
членувана сабята сабите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне са-бя
  • форми мн. саби
Източници