-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
са́бя -
Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф.
Изваждам сабята.
Танц със саби.
саблıа старобългарски са́бя
ст.-бълг. саблıа, сабель, сабиа ξίφος (Библия 15 в., Месецослови 13-14 в., Й. Дамаскин, 16-17 в.), ст.-рус. саблıа (Нач. Рус. Летопис). Това оръжие е с източен произход и е донесено в Европа по времето на Великото преселение на народите, вероятно от прабългарите или аварите. Има няколко варианта за произхода на формата *sabja/*sablja. *от унг. szablya „сабя“, което може и да е заемка от сръб. сабља. Унг. форма обаче се явява посредник за формите в немски, италиански, английски. *от ст.-монг. seleme, монг. сэлэм „сабя“, като вариантът с -b- е под влияние на тюрк. произношение (срв. кирг. селебе „сабя“ < монг.) (Stachowski). Тук обаче трябва да се предположи изпадане на -l- или метатеза на -b- и -l-, което не е характерно за тюрк. езици. *от араб. سَيْف (sajf) „меч“ (арам. sajpā „меч, сабя“ ? > гр. ξίφος) през тюрко-бълг. *sajp- > *sabjə, както bojla > ст.-бълг. былıа (виж болярин).
Интересите ни се сблъскват.
Влизаме в остър конфликт.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сабя | саби |
| членувана | сабята | сабите |