ръ́чен

1. Който е пригоден за ръка.

Ръчен часовник.

2. Който се изработва на ръка без помощта на машина.

Ръчна бродерия.

3. Който се задейства с помощта на ръка.

Ръчна разбивачка.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръчен ръчна ръчно ръчни
членувана ръчния ръчната ръчното ръчните
с пълен член ръчният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ръ-чен
  • форми ръчна, ръчно, мн. ръчни
Източник