ръмя́

(безлично) Само в трето лице или Вали леко на дребни капчици.

Дъждът ръми.
Ръми.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ръмя ръмим
второ лице ръмиш ръмите
трето лице ръми ръмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ръмих ръмихме
второ лице ръми ръмихте
трето лице ръми ръмиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ръмях ръмяхме
второ лице ръмеше ръмяхте
трето лице ръмеше ръмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ръми ръмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръмил ръмила ръмило ръмили
членувана ръмилия ръмилата ръмилото ръмилите
с пълен член ръмилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръмял ръмяла ръмяло ръмели
членувана ръмялия ръмялата ръмялото ръмелите
с пълен член ръмялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръмящ ръмяща ръмящо ръмящи
членувана ръмящия ръмящата ръмящото ръмящите
с пълен член ръмящият — — —
Деепричастие
ръмейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ръ-мя
  • форми ръмиш, мин. св. ръмях, мин. прич. ръмял, несв.
Източник