ръжди́в

1. Който е покрит с ръжда; ръждясал.

Ръждив пирон.

2. Който е с цвят на ръжда.

Ръждив пуловер.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръждив ръждива ръждиво ръждиви
членувана ръждивия ръждивата ръждивото ръждивите
с пълен член ръждивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ръж-див
  • форми ръждива, ръждиво, мн. ръждиви
Източници