ръжда́

1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят.

2. Вид болест по листата на културните растения.

ръжда старобългарски ръжда́

Старобълг. ръжда. Праслав. *rъdjā е свързано с ие. наименование на червения цвят: лит. rudas „кафяв“, лат. ruber, старогръц. ἐρυθρός, гот. rauþs „червен“, староинд. rudhiras „червен, кървав“. Старобълг. > унг. rozsda.

единствено число множествено число
нечленувана ръжда ръжди
членувана ръждата ръждите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ръж-да
  • форми само ед.
Източници