рушветчи́я

(разговорно) Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник.

единствено число множествено число
нечленувана рушветчия рушветчии
членувана рушветчията рушветчиите
звателна форма рушветчийо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне руш-вет-чия
  • форми мн. рушветчии
Източник