руча́

1. За глас, гайда и други — издавам дълбок нисък еднообразен звук.

2. За вода — шуми, като тече; шуртя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице руча ручим
второ лице ручиш ручите
трето лице ручи ручат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ручах ручахме
второ лице руча ручахте
трето лице руча ручаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ручах ручахме
второ лице ручеше ручахте
трето лице ручеше ручаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ручи ручете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ручал ручала ручало ручали
членувана ручалия ручалата ручалото ручалите
с пълен член ручалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ручал ручала ручало ручали
членувана ручалия ручалата ручалото ручалите
с пълен член ручалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ручащ ручаща ручащо ручащи
членувана ручащия ручащата ручащото ручащите
с пълен член ручащият — — —
Деепричастие
ручейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ру-ча
  • форми ручиш, мин. св. ручах, мин. прич. ручал, несв.
Източник