ру́ен

За течност — буен, пенлив, изобилен.

Руйна река.
Руен поток.
Руйно вино.
Руйни сълзи.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана руен руйна руйно руйни
членувана руйния руйната руйното руйните
с пълен член руйният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ру-ен
  • форми руйна, руйно, мн. руйни
Източник