ри́тъм

1. (само единствено число) Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и слаби тактове, пулсирания и други); отмереност.

Бърз ритъм.
Ритъмът на сърцето и.

2. (преносно) Отмереност при извършване на някаква дейност.

Ускорен ритъм на живот.

3. (преносно, само множествено число) Музикални звуци.

Тракийски ритми.
единствено число множествено число
нечленувана ритъм ритми
членувана ритъма ритмите
с пълен член ритъмът —
бройна форма ритъма
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ри-тъм
  • форми мн. ритми, (два) ритъма
Източник