Източник
-
ритли́в -
За животно — който има навика да рита.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ритлив | ритлива | ритливо | ритливи |
| членувана | ритливия | ритливата | ритливото | ритливите |
| с пълен член | ритливият | — | — | — |