ритли́в

За животно — който има навика да рита.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритлив ритлива ритливо ритливи
членувана ритливия ритливата ритливото ритливите
с пълен член ритливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне рит-лив
  • форми ритлива, ритливо, мн. ритливи
Източник