ри́твам

Ритам еднократно или поединично.

ритване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ритвам ритваме
второ лице ритваш ритвате
трето лице ритва ритват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ритвах ритвахме
второ лице ритва ритвахте
трето лице ритва ритваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ритвах ритвахме
второ лице ритваше ритвахте
трето лице ритваше ритваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ритвай ритвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритвал ритвала ритвало ритвали
членувана ритвалия ритвалата ритвалото ритвалите
с пълен член ритвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритвал ритвала ритвало ритвали
членувана ритвалия ритвалата ритвалото ритвалите
с пълен член ритвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритван ритвана ритвано ритвани
членувана ритвания ритваната ритваното ритваните
с пълен член ритваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритващ ритваща ритващо ритващи
членувана ритващия ритващата ритващото ритващите
с пълен член ритващият — — —
Деепричастие
ритвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне рит-вам
  • форми ритваш, несв. и ритна, св.
Източник