-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ри́за -
1. (остаряло) Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото.
Кенарена риза.
-
2. Мъжка дреха с ръкави, която се носи върху бельото, покрива горната част на тялото и се закопчава отпред.
Луксозна риза.
-
3. (разговорно) Обвивката на плода в утробата на майката.
Раждам се с риза.
риза старобългарски ри́за
старобълг. риза ἱμάτιον, χιτών „парче плат, одежда“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Никод.). Сродни форми: сербохорв. риза „дреха, наметало, сукно за чехли, дълго парче плат“, чеш. řízа „дълга дреха, мантия“, рус. риза „връхна дреха, която носи свещеникът при богослужение“, ризка „пеленка, в която повиват новородено след кръщене“, укр. риза „облекло“, белор. рiза „расо“. Праслав. *riza - без надеждна етимология: като други наименования на дреха, вероятно много стара заемка, сравни трак. ζειρά, εἶδος χιτῶνος, ἐπιβόλαιον „риза“ (Хезихий), откъдето е възможна метатеза както при слав. *zidъ : трак. δίζα „град“. Сравни и араб. رداء [ridā'] „дреха, плащ, наметало“, но тук има количествена разлика при гласните.
Приспособление за укротяване, завързване на буйстващ човек, подобно на риза.
Мярка за ограничаване на своеволията на самозабравил се човек.
Ограбвам някого, вземам му всичко.
Щедър съм.
Много съм беден.
Нечисти, долни постъпки.
Късметлия, щастливец.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | риза | ризи |
| членувана | ризата | ризите |