ри́за

1. (остаряло) Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото.

Кенарена риза.

2. Мъжка дреха с ръкави, която се носи върху бельото, покрива горната част на тялото и се закопчава отпред.

Луксозна риза.

3. (разговорно) Обвивката на плода в утробата на майката.

Раждам се с риза.

риза старобългарски ри́за

старобълг. риза ἱμάτιον, χιτών „парче плат, одежда“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Никод.). Сродни форми: сербохорв. риза „дреха, наметало, сукно за чехли, дълго парче плат“, чеш. řízа „дълга дреха, мантия“, рус. риза „връхна дреха, която носи свещеникът при богослужение“, ризка „пеленка, в която повиват новородено след кръщене“, укр. риза „облекло“, белор. рiза „расо“. Праслав. *riza - без надеждна етимология: като други наименования на дреха, вероятно много стара заемка, сравни трак. ζειρά, εἶδος χιτῶνος, ἐπιβόλαιον „риза“ (Хезихий), откъдето е възможна метатеза както при слав. *zidъ : трак. δίζα „град“. Сравни и араб. رداء [ridā'] „дреха, плащ, наметало“, но тук има количествена разлика при гласните.

Усмирителна риза

Приспособление за укротяване, завързване на буйстващ човек, подобно на риза.

Усмирителна риза

Мярка за ограничаване на своеволията на самозабравил се човек.

Вземам и ризата от гърба(му)

Ограбвам някого, вземам му всичко.

Давам си и ризата от гърба

Щедър съм.

Нямам риза на гърба си

Много съм беден.

Кирливите ризи

Нечисти, долни постъпки.

Роден с риза

Късметлия, щастливец.

единствено число множествено число
нечленувана риза ризи
членувана ризата ризите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ри-за
  • форми мн. ризи
Източници