ри́ба

1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле.

Речна риба.
Вкусна риба.

2. Зодиакално съзвездие (м. февруари — март).

рыба старобългарски ри́ба

ст.-бълг. рыба ἰχθῦς (Асем., Зогр., Мар., Супр.). Праслав. *ryba - без сигурни индоевропейски съответствия и без етимология. Вероятно табуистично название вместо изконното *zъvь, съответстващо на лит. žuvis, гр. ἰχθῦς, арм. jukn „риба“, което рибарите са избягвали да употребяват поради съзвучие с глагола *zъvati „викам, зова“ (Vasmer, ZfslPh 20, 453). Сравнява се със ст.-в.-нем. rûрра, rûpa „гъсеница“, „риба михалца“, (Uhlenbeck, РВВ 26, 290; Mikkolа, РФВ 48, 279; Brückner 470 (със съмнение)). Според други (Machek) от праевропейския субстрат. (БЕР, т.6, с.242-244).

Дребна риба

Незначителен човек в определена област.

Едра риба

Богат, важен, заемащ отговорно място човек.

Като риба във вода

Много добре, отлично.

Като риба на пясък (сухо)

Много зле.

Ловя риба в мътна вода

Възползвам се от неуредици, бъркотии.

Ни рак, ни риба

Нещо неопределено, което не може да се характеризира, класифицира.

единствено число множествено число
нечленувана риба риби
членувана рибата рибите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ри-ба
  • форми мн. риби
Източници