рефлекти́рам

1. Отразявам светлинни или звукови вълни.

2. Реагирам, проявявам рефлекс по отношение на външен дразнител.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице рефлектирам рефлектираме
второ лице рефлектираш рефлектирате
трето лице рефлектира рефлектират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице рефлектирах рефлектирахме
второ лице рефлектира рефлектирахте
трето лице рефлектира рефлектираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице рефлектирах рефлектирахме
второ лице рефлектираше рефлектирахте
трето лице рефлектираше рефлектираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
рефлектирай рефлектирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рефлектирал рефлектирала рефлектирало рефлектирали
членувана рефлектиралия рефлектиралата рефлектиралото рефлектиралите
с пълен член рефлектиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рефлектирал рефлектирала рефлектирало рефлектирали
членувана рефлектиралия рефлектиралата рефлектиралото рефлектиралите
с пълен член рефлектиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рефлектиран рефлектирана рефлектирано рефлектирани
членувана рефлектирания рефлектираната рефлектираното рефлектираните
с пълен член рефлектираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рефлектиращ рефлектираща рефлектиращо рефлектиращи
членувана рефлектиращия рефлектиращата рефлектиращото рефлектиращите
с пълен член рефлектиращият — — —
Деепричастие
рефлектирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне реф-лек-ти-рам
  • форми рефлектираш, несв. и св.
Източник