рекултиви́рам

(какво, специално) Подлагам на рекултивация.

рекултивиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице рекултивирам рекултивираме
второ лице рекултивираш рекултивирате
трето лице рекултивира рекултивират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице рекултивирах рекултивирахме
второ лице рекултивира рекултивирахте
трето лице рекултивира рекултивираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице рекултивирах рекултивирахме
второ лице рекултивираше рекултивирахте
трето лице рекултивираше рекултивираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
рекултивирай рекултивирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рекултивирал рекултивирала рекултивирало рекултивирали
членувана рекултивиралия рекултивиралата рекултивиралото рекултивиралите
с пълен член рекултивиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рекултивирал рекултивирала рекултивирало рекултивирали
членувана рекултивиралия рекултивиралата рекултивиралото рекултивиралите
с пълен член рекултивиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рекултивиран рекултивирана рекултивирано рекултивирани
членувана рекултивирания рекултивираната рекултивираното рекултивираните
с пълен член рекултивираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рекултивиращ рекултивираща рекултивиращо рекултивиращи
членувана рекултивиращия рекултивиращата рекултивиращото рекултивиращите
с пълен член рекултивиращият — — —
Деепричастие
рекултивирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ре-кул-ти-ви-рам
  • форми рекултивираш, несв. и св.
Източник