Източник
-
ре́дник -
1. (специално) В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи.
-
2. (разговорно) Човек, който не заема ръководно място в една организация; редови член.
- прост войник
- редови
реднически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | редник | редници |
| членувана | редника | редниците |
| с пълен член | редникът | — |
| бройна форма | редника |
|---|---|
| звателна форма | реднико |