ревну́вам

(кого) Изпитвам ревност 1.

Мъжът и я ревнува.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ревнувам ревнуваме
второ лице ревнуваш ревнувате
трето лице ревнува ревнуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ревнувах ревнувахме
второ лице ревнува ревнувахте
трето лице ревнува ревнуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ревнувах ревнувахме
второ лице ревнуваше ревнувахте
трето лице ревнуваше ревнуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ревнувай ревнувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ревнувал ревнувала ревнувало ревнували
членувана ревнувалия ревнувалата ревнувалото ревнувалите
с пълен член ревнувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ревнувал ревнувала ревнувало ревнували
членувана ревнувалия ревнувалата ревнувалото ревнувалите
с пълен член ревнувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ревнуван ревнувана ревнувано ревнувани
членувана ревнувания ревнуваната ревнуваното ревнуваните
с пълен член ревнуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ревнуващ ревнуваща ревнуващо ревнуващи
членувана ревнуващия ревнуващата ревнуващото ревнуващите
с пълен член ревнуващият — — —
Деепричастие
ревнувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне рев-ну-вам
  • форми ревнуваш, несв.
Източник