рай

1. Според християнството и други религии — място, където се намират душите на праведниците след смъртта.

2. Според християнството — градината, в която живеят Адам и Ева преди грехопадението.

3. (преносно) Красива и богата местност, страна.

България е истински рай.

4. (преносно) Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство.

раи старобългарски рай

ст.-бълг. раи (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Клоц., Супр., Остром.). Праслав. *rajь е старинна иранска заемка: срв. авест. rāу- „богатство, щастие“, согд. ryj [rēž] „удоволствие“, ст.-инд. rāṣ „съкровище, богатство“, rayiṣ „дар“, които са сродни с лат. rēs „имущество“, ст.-инд. rāti „(той) дава, дарява“. Сравни морд. риз [riz], мар. рез [rez], коми рыс „щастие“ (от иран.) > чуваш. ăрăс „късмет, благополучие“. Понятието „рай“ в старогрц. (παράδεισος) също е с източен произход (< ст.-перс. pairidaēza).

Райска ябълка

Червен, сочен плод с леко стипчив вкус.

Райска птица

Австралийска красива птица.

райски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана рай райове
членувана рая райовете
с пълен член раят —
бройна форма рая
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне рай
  • форми раят, рая, само ед.
Източници