разю́здя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разюздя разюздим
второ лице разюздиш разюздите
трето лице разюзди разюздят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разюздих разюздихме
второ лице разюзди разюздихте
трето лице разюзди разюздиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разюздех разюздехме
второ лице разюздеше разюздехте
трето лице разюздеше разюздеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разюзди разюздете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разюздил разюздила разюздило разюздили
членувана разюздилия разюздилата разюздилото разюздилите
с пълен член разюздилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разюздел разюздела разюздело разюздели
членувана разюзделия разюзделата разюзделото разюзделите
с пълен член разюзделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разюзден разюздена разюздено разюздени
членувана разюздения разюздената разюзденото разюздените
с пълен член разюзденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне ра-зюз-дя
  • форми разюздиш, мин. св. разюздих, мин. прич. разюздил, св.
Източник