разчу́вствам

(кого) Вълнувам силно, докарвам в умиление; разнежвам, затрогвам, покъртвам, просълзявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разчувствам разчувстваме
второ лице разчувстваш разчувствате
трето лице разчувства разчувстват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разчувствах разчувствахме
второ лице разчувства разчувствахте
трето лице разчувства разчувстваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разчувствах разчувствахме
второ лице разчувстваше разчувствахте
трето лице разчувстваше разчувстваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разчувствай разчувствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчувствал разчувствала разчувствало разчувствали
членувана разчувствалия разчувствалата разчувствалото разчувствалите
с пълен член разчувствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчувствал разчувствала разчувствало разчувствали
членувана разчувствалия разчувствалата разчувствалото разчувствалите
с пълен член разчувствалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчувстван разчувствана разчувствано разчувствани
членувана разчувствания разчувстваната разчувстваното разчувстваните
с пълен член разчувстваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчувстващ разчувстваща разчувстващо разчувстващи
членувана разчувстващия разчувстващата разчувстващото разчувстващите
с пълен член разчувстващият — — —
Деепричастие
разчувствайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-чув-с-т-вам
  • форми разчувстваш, св.
Източник
разчувствам се

Изпадам във вълнение, умиление; обземат ме нежни чувства.

  • възвратен глагол