разчерта́вам

(какво) Разпределям повърхността на нещо в полета, графи с някакво предназначение.

Разчертах игрището.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разчертавам разчертаваме
второ лице разчертаваш разчертавате
трето лице разчертава разчертават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разчертавах разчертавахме
второ лице разчертава разчертавахте
трето лице разчертава разчертаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разчертавах разчертавахме
второ лице разчертаваше разчертавахте
трето лице разчертаваше разчертаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разчертавай разчертавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчертавал разчертавала разчертавало разчертавали
членувана разчертавалия разчертавалата разчертавалото разчертавалите
с пълен член разчертавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчертавал разчертавала разчертавало разчертавали
членувана разчертавалия разчертавалата разчертавалото разчертавалите
с пълен член разчертавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчертаван разчертавана разчертавано разчертавани
членувана разчертавания разчертаваната разчертаваното разчертаваните
с пълен член разчертаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчертаващ разчертаваща разчертаващо разчертаващи
членувана разчертаващия разчертаващата разчертаващото разчертаващите
с пълен член разчертаващият — — —
Деепричастие
разчертавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-чер-та-вам
  • форми разчертаваш, несв. и разчертая, св.
Източник