разцелу́вам

(кого) Целувам многократно, звучно или силно.

Разцелувах го за добре дошъл.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разцелувам разцелуваме
второ лице разцелуваш разцелувате
трето лице разцелува разцелуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разцелувах разцелувахме
второ лице разцелува разцелувахте
трето лице разцелува разцелуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разцелувах разцелувахме
второ лице разцелуваше разцелувахте
трето лице разцелуваше разцелуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разцелувай разцелувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцелувал разцелувала разцелувало разцелували
членувана разцелувалия разцелувалата разцелувалото разцелувалите
с пълен член разцелувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцелувал разцелувала разцелувало разцелували
членувана разцелувалия разцелувалата разцелувалото разцелувалите
с пълен член разцелувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцелуван разцелувана разцелувано разцелувани
членувана разцелувания разцелуваната разцелуваното разцелуваните
с пълен член разцелуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцелуващ разцелуваща разцелуващо разцелуващи
членувана разцелуващия разцелуващата разцелуващото разцелуващите
с пълен член разцелуващият — — —
Деепричастие
разцелувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-це-лу-вам
  • форми разцелуваш, св.
Източник