разхитя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разхитя разхитим
второ лице разхитиш разхитите
трето лице разхити разхитят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разхитих разхитихме
второ лице разхити разхитихте
трето лице разхити разхитиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разхитях разхитяхме
второ лице разхитеше разхитяхте
трето лице разхитеше разхитяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разхити разхитете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхитил разхитила разхитило разхитили
членувана разхитилия разхитилата разхитилото разхитилите
с пълен член разхитилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхитял разхитяла разхитяло разхители
членувана разхитялия разхитялата разхитялото разхителите
с пълен член разхитялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхитен разхитена разхитено разхитени
членувана разхитения разхитената разхитеното разхитените
с пълен член разхитеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-хи-тя
  • форми разхитиш, мин. св. разхитих, мин. прич. разхитил, св.
Източник