разхалта́вям

(какво, разговорно) Правя да стане по-свободен, отпуснат; разхлабвам, отпускам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разхалтавям разхалтавяме
второ лице разхалтавяш разхалтавяте
трето лице разхалтавя разхалтавят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разхалтавях разхалтавяхме
второ лице разхалтавя разхалтавяхте
трето лице разхалтавя разхалтавяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разхалтавях разхалтавяхме
второ лице разхалтавяше разхалтавяхте
трето лице разхалтавяше разхалтавяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разхалтавяй разхалтавяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхалтавял разхалтавяла разхалтавяло разхалтавяли
членувана разхалтавялия разхалтавялата разхалтавялото разхалтавялите
с пълен член разхалтавялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхалтавял разхалтавяла разхалтавяло разхалтавяли
членувана разхалтавялия разхалтавялата разхалтавялото разхалтавялите
с пълен член разхалтавялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхалтавян разхалтавяна разхалтавяно разхалтавяни
членувана разхалтавяния разхалтавяната разхалтавяното разхалтавяните
с пълен член разхалтавяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхалтавящ разхалтавяща разхалтавящо разхалтавящи
членувана разхалтавящия разхалтавящата разхалтавящото разхалтавящите
с пълен член разхалтавящият — — —
Деепричастие
разхалтавяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-хал-та-вям
  • форми разхалтавяш, несв. и разхалтавя, св.
Източник