разформи́рам

(какво) Развалям, разтурям нещо оформено, формирано (обикновено войскова единица); разпускам.

Разформираха ротата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разформирам разформираме
второ лице разформираш разформирате
трето лице разформира разформират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разформирах разформирахме
второ лице разформира разформирахте
трето лице разформира разформираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разформирах разформирахме
второ лице разформираше разформирахте
трето лице разформираше разформираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разформирай разформирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разформирал разформирала разформирало разформирали
членувана разформиралия разформиралата разформиралото разформиралите
с пълен член разформиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разформирал разформирала разформирало разформирали
членувана разформиралия разформиралата разформиралото разформиралите
с пълен член разформиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разформиран разформирана разформирано разформирани
членувана разформирания разформираната разформираното разформираните
с пълен член разформираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разформиращ разформираща разформиращо разформиращи
членувана разформиращия разформиращата разформиращото разформиращите
с пълен член разформиращият — — —
Деепричастие
разформирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне раз-фор-ми-рам
  • форми разформираш, несв. и св.
Източник