разу́чвам

(кого, какво, разговорно) Отучвам от нещо научено, от придобит навик.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разучвам разучваме
второ лице разучваш разучвате
трето лице разучва разучват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разучвах разучвахме
второ лице разучва разучвахте
трето лице разучва разучваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разучвах разучвахме
второ лице разучваше разучвахте
трето лице разучваше разучваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разучвай разучвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разучвал разучвала разучвало разучвали
членувана разучвалия разучвалата разучвалото разучвалите
с пълен член разучвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разучвал разучвала разучвало разучвали
членувана разучвалия разучвалата разучвалото разучвалите
с пълен член разучвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разучван разучвана разучвано разучвани
членувана разучвания разучваната разучваното разучваните
с пълен член разучваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разучващ разучваща разучващо разучващи
членувана разучващия разучващата разучващото разучващите
с пълен член разучващият — — —
Деепричастие
разучвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ра-зуч-вам
  • форми разучваш, несв. и разуча, св.
Източник
разучвам се

Отучвам се от нещо научено, от придобит навик.

Както си се научил да пиеш, така ще се разучиш.
  • възвратен глагол
  • форми разуча се