разтъжа́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтъжа разтъжим
второ лице разтъжиш разтъжите
трето лице разтъжи разтъжат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтъжих разтъжихме
второ лице разтъжи разтъжихте
трето лице разтъжи разтъжиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтъжах разтъжахме
второ лице разтъжеше разтъжахте
трето лице разтъжеше разтъжаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтъжи разтъжете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъжил разтъжила разтъжило разтъжили
членувана разтъжилия разтъжилата разтъжилото разтъжилите
с пълен член разтъжилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъжал разтъжала разтъжало разтъжали
членувана разтъжалия разтъжалата разтъжалото разтъжалите
с пълен член разтъжалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъжен разтъжена разтъжено разтъжени
членувана разтъжения разтъжената разтъженото разтъжените
с пълен член разтъженият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-тъ-жа
  • форми разтъжиш, мин. св. разтъжих, мин. прич. разтъжил, св.
Източник