разтръ́сквам

(какво) Започвам да тръскам силно.

Разтръсквам чантата си, за да падне монетата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтръсквам разтръскваме
второ лице разтръскваш разтръсквате
трето лице разтръсква разтръскват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтръсквах разтръсквахме
второ лице разтръсква разтръсквахте
трето лице разтръсква разтръскваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтръсквах разтръсквахме
второ лице разтръскваше разтръсквахте
трето лице разтръскваше разтръскваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтръсквай разтръсквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръсквал разтръсквала разтръсквало разтръсквали
членувана разтръсквалия разтръсквалата разтръсквалото разтръсквалите
с пълен член разтръсквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръсквал разтръсквала разтръсквало разтръсквали
членувана разтръсквалия разтръсквалата разтръсквалото разтръсквалите
с пълен член разтръсквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръскван разтръсквана разтръсквано разтръсквани
членувана разтръсквания разтръскваната разтръскваното разтръскваните
с пълен член разтръскваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръскващ разтръскваща разтръскващо разтръскващи
членувана разтръскващия разтръскващата разтръскващото разтръскващите
с пълен член разтръскващият — — —
Деепричастие
разтръсквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-т-ръс-к-вам
  • форми разтръскваш, несв. и разтръскам, св.
Източник