разтро́гна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтрогна разтрогнем
второ лице разтрогнеш разтрогнете
трето лице разтрогне разтрогнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтрогнах разтрогнахме
второ лице разтрогна разтрогнахте
трето лице разтрогна разтрогнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтрогнех разтрогнехме
второ лице разтрогнеше разтрогнехте
трето лице разтрогнеше разтрогнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтрогни разтрогнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтрогнал разтрогнала разтрогнало разтрогнали
членувана разтрогналия разтрогналата разтрогналото разтрогналите
с пълен член разтрогналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтрогнел разтрогнела разтрогнело разтрогнели
членувана разтрогнелия разтрогнелата разтрогнелото разтрогнелите
с пълен член разтрогнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтрогнат разтрогната разтрогнато разтрогнати
членувана разтрогнатия разтрогнатата разтрогнатото разтрогнатите
с пълен член разтрогнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-т-рог-на
  • форми разтрогнеш, мин. св. разтрогнах, мин. прич. разтрогнал, св.
Източник