разтре́бя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтребя разтребим
второ лице разтребиш разтребите
трето лице разтреби разтребят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтребих разтребихме
второ лице разтреби разтребихте
трето лице разтреби разтребиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтребех разтребехме
второ лице разтребеше разтребехте
трето лице разтребеше разтребеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтреби разтребете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтребил разтребила разтребило разтребили
членувана разтребилия разтребилата разтребилото разтребилите
с пълен член разтребилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтребел разтребела разтребело разтребели
членувана разтребелия разтребелата разтребелото разтребелите
с пълен член разтребелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтребен разтребена разтребено разтребени
членувана разтребения разтребената разтребеното разтребените
с пълен член разтребеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-т-ре-бя
  • форми разтребиш, мин. св. разтребих, мин. прич. разтребил, св.
Източник