разто́ча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разточа разточим
второ лице разточиш разточите
трето лице разточи разточат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разточих разточихме
второ лице разточи разточихте
трето лице разточи разточиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разточех разточехме
второ лице разточеше разточехте
трето лице разточеше разточеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разточи разточете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разточил разточила разточило разточили
членувана разточилия разточилата разточилото разточилите
с пълен член разточилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разточел разточела разточело разточели
членувана разточелия разточелата разточелото разточелите
с пълен член разточелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разточен разточена разточено разточени
членувана разточения разточената разточеното разточените
с пълен член разточеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-то-ча
  • форми разточиш, мин. св. разточих, мин. прич. разточил, св.
Източник