разсъ́дя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсъдя разсъдим
второ лице разсъдиш разсъдите
трето лице разсъди разсъдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсъдих разсъдихме
второ лице разсъди разсъдихте
трето лице разсъди разсъдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсъдех разсъдехме
второ лице разсъдеше разсъдехте
трето лице разсъдеше разсъдеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсъди разсъдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъдил разсъдила разсъдило разсъдили
членувана разсъдилия разсъдилата разсъдилото разсъдилите
с пълен член разсъдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъдел разсъдела разсъдело разсъдели
членувана разсъделия разсъделата разсъделото разсъделите
с пълен член разсъделият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-съ-дя
  • форми разсъдиш, мин. св. разсъдих, мин. прич. разсъдил, св.
Източник