разстро́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разстроя разстроим
второ лице разстроиш разстроите
трето лице разстрои разстроят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разстроих разстроихме
второ лице разстрои разстроихте
трето лице разстрои разстроиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разстроях разстрояхме
второ лице разстроеше разстрояхте
трето лице разстроеше разстрояха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разстрой разстройте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстроил разстроила разстроило разстроили
членувана разстроилия разстроилата разстроилото разстроилите
с пълен член разстроилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстроял разстрояла разстрояло разстроели
членувана разстроялия разстроялата разстроялото разстроелите
с пълен член разстроялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстроен разстроена разстроено разстроени
членувана разстроения разстроената разстроеното разстроените
с пълен член разстроеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-строя
  • форми разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св.
Източник