разслоя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разслоя разслоим
второ лице разслоиш разслоите
трето лице разслои разслоят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разслоих разслоихме
второ лице разслои разслоихте
трето лице разслои разслоиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разслоях разслояхме
второ лице разслоеше разслояхте
трето лице разслоеше разслояха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разслой разслойте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разслоил разслоила разслоило разслоили
членувана разслоилия разслоилата разслоилото разслоилите
с пълен член разслоилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разслоял разслояла разслояло разслоели
членувана разслоялия разслоялата разслоялото разслоелите
с пълен член разслоялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разслоен разслоена разслоено разслоени
членувана разслоения разслоената разслоеното разслоените
с пълен член разслоеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-слоя
  • форми разслоиш, мин. св. разслоих, мин. прич. разслоил, св.
Източник