разси́пник

Човек, който разсипва имот, пари; прахосник.

разсипничество — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана разсипник разсипници
членувана разсипника разсипниците
с пълен член разсипникът —
бройна форма разсипника
звателна форма разсипнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-сип-ник
  • форми мн. разсипници
Източник