Източник
-
разси́пник -
Човек, който разсипва имот, пари; прахосник.
- прахосник
- разточителен
- развейпрах
- нехранимайко
- човек без сметка
- харчи наляво и надясно
разсипничество
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | разсипник | разсипници |
| членувана | разсипника | разсипниците |
| с пълен член | разсипникът | — |
| бройна форма | разсипника |
|---|---|
| звателна форма | разсипнико |