разри́я

Разрина.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разрия разрием
второ лице разриеш разриете
трето лице разрие разрият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разрих разрихме
второ лице разри разрихте
трето лице разри разриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разриех разриехме
второ лице разриеше разриехте
трето лице разриеше разриеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разрий разрийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрил разрила разрило разрили
членувана разрилия разрилата разрилото разрилите
с пълен член разрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разриел разриела разриело разриели
членувана разриелия разриелата разриелото разриелите
с пълен член разриелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрит разрита разрито разрити
членувана разрития разритата разритото разритите
с пълен член разритият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-рия
  • форми разриеш, мин. св. разрих, мин. прич. разрил, св.
Източник