разпу́сна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпусна разпуснем
второ лице разпуснеш разпуснете
трето лице разпусне разпуснат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпуснах разпуснахме
второ лице разпусна разпуснахте
трето лице разпусна разпуснаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпуснех разпуснехме
второ лице разпуснеше разпуснехте
трето лице разпуснеше разпуснеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпусни разпуснете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпуснал разпуснала разпуснало разпуснали
членувана разпусналия разпусналата разпусналото разпусналите
с пълен член разпусналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпуснел разпуснела разпуснело разпуснели
членувана разпуснелия разпуснелата разпуснелото разпуснелите
с пълен член разпуснелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпуснат разпусната разпуснато разпуснати
членувана разпуснатия разпуснатата разпуснатото разпуснатите
с пълен член разпуснатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-пус-на
  • форми разпуснеш, мин. св. разпуснах, мин. прич. разпуснал, св.
Източник