разпря́гам

(какво) Освобождавам впрегнато животно.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпрягам разпрягаме
второ лице разпрягаш разпрягате
трето лице разпряга разпрягат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпрягах разпрягахме
второ лице разпряга разпрягахте
трето лице разпряга разпрягаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпрягах разпрягахме
второ лице разпрягаше разпрягахте
трето лице разпрягаше разпрягаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпрягай разпрягайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпрягал разпрягала разпрягало разпрягали
членувана разпрягалия разпрягалата разпрягалото разпрягалите
с пълен член разпрягалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпрягал разпрягала разпрягало разпрягали
членувана разпрягалия разпрягалата разпрягалото разпрягалите
с пълен член разпрягалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпряган разпрягана разпрягано разпрягани
членувана разпрягания разпряганата разпряганото разпряганите
с пълен член разпряганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпрягащ разпрягаща разпрягащо разпрягащи
членувана разпрягащия разпрягащата разпрягащото разпрягащите
с пълен член разпрягащият — — —
Деепричастие
разпрягайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-п-ря-гам
  • форми разпрягаш, несв. и разпрегна, св.
Източник