разпра́вя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разправя разправим
второ лице разправиш разправите
трето лице разправи разправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разправих разправихме
второ лице разправи разправихте
трето лице разправи разправиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разправех разправехме
второ лице разправеше разправехте
трето лице разправеше разправеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разправи разправете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разправил разправила разправило разправили
членувана разправилия разправилата разправилото разправилите
с пълен член разправилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разправел разправела разправело разправели
членувана разправелия разправелата разправелото разправелите
с пълен член разправелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разправен разправена разправено разправени
членувана разправения разправената разправеното разправените
с пълен член разправеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-п-ра-вя
  • форми разправиш, мин. св. разправих, мин. прич. разправил, св.
Източник