разпоя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпоя разпоим
второ лице разпоиш разпоите
трето лице разпои разпоят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпоих разпоихме
второ лице разпои разпоихте
трето лице разпои разпоиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпоях разпояхме
второ лице разпоеше разпояхте
трето лице разпоеше разпояха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпой разпойте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпоил разпоила разпоило разпоили
членувана разпоилия разпоилата разпоилото разпоилите
с пълен член разпоилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпоял разпояла разпояло разпоели
членувана разпоялия разпоялата разпоялото разпоелите
с пълен член разпоялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпоен разпоена разпоено разпоени
членувана разпоения разпоената разпоеното разпоените
с пълен член разпоеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-поя
  • форми разпоиш, мин. св. разпоих, мин. прич. разпоил, св.
Източник